ДЕТЕТО ИСТЕРИЗИРА: И най-малкият отказ е повод за истерия. Само ако

ДЕТЕТО ИСТЕРИЗИРА: „ И най-малкият отвод е мотив за нервност. Само в случай че нещо не му е по усета, стартира да хвърля предмети и да крещи с всички сили! “; „ Дъщеря ми ме разочарова: когато е пред хора, като че ли я обзема полуда, тръшва се на пода и стартира да рита с крайници. Нормално ли е това? “

Истериите са опит на детето да се освободи от мощни неприятни страсти. Те може да са демонстрация на боязън, с който то не може да се оправи, като да вземем за пример страхът да не бъде изоставено, страхът от незнайното, ужасът от обществена изява, както и компликация при акомодацията в нови условия. То към момента няма защитни механизми и не схваща добре какво му се случва и какво желаят другите хора. Затова е значимо да научите детето да показва страстите си и вярно да разпознава възприятията и желанията на близките. Възможно е нервността да е резултат и от нетърпимостта на родителите.

Понякога нервността и превземките са най-ярките признаци на психически декаданс – предпазен механизъм на душeвността, когато неумишлено се прибягва до по-ранно, незряло и несъответстващо държание, с цел да се обезпечи отбрана в непостижими за детето обстановки.

Назовете и обяснете на детето аргументите, заради които то нервничи. Високият звук и плесницата или наказването единствено потискат страстите, само че не оказват помощ за изясняването им.

„ Първа помощ “ при детската нервност:

• Универсален способ за секване на мощни страсти е огледалното държание – в тази ситуация, комичното прекопирване на нервността в цялата ѝ хубост. Ако се хвърлите на килима до детето си и започнете да ритате с крайници, то ще бъде изумено и незабавно ще направи опит да ви успокои.
• На публично място го отведете встрани и поговорете, като безусловно го хванете за ръка и го прегърнете.
• Позволете на детето да се изкаже, без да го критикувате и наказвате.
• Ако детето е в непозната конюнктура, дръжте го крепко за ръката и умерено му разкажете къде сте и какво се случва.

Когато ние споделяме: „ Ако ни излагаш пред хората, няма да те вземаме със себе си! “, децата чуват: „ Нямаме потребност от теб. Другите хора са доста по-важни за нас, в сравнение с родният ни наследник! “

   В момента четете фрагмент от книгата " Мисли като дете, действай като възрастен "   

ПОДЛУДЯВА ВСИЧКИ: „ Не ми се стъпва в детската градина… Пак ще се оплакват от сина ми. Подлудява всички! “; „ Учителката счита, че синът ми е най-трудният ѝ възпитаник. Не че е малоумен, той е невменяем… “

Ако детето ви вбесява всички – и възпитателите, и връстниците си, е евентуално то да има изразени самостоятелни особености и да се причислява към една от следните категории „ дразнещи “ персонажи:

1. Родените водачи – те реагират незабавно на педагогическите пропуски, протакания и равнодушие към потребностите на групата. Ако не се потиска буйната натура на такова дете, то ще порасне като виновен уредник, ще сътвори собствен бизнес, ще оглави научно направление…
2. Хистероидното дете, или детето-звезда! То изисква от близките нараснало внимание и обич и разполага с голяма палитра от благоприятни условия за тази цел: хвали се и се оплаква, рони сълзи и се смее, крещи и шепне, пее и танцува.
3. Подрастващият умопобъркан. Той е нападателен и несклоняем, а обичаната му дума е „ Не! “. Отрича всичко, в това число престижа и властта на учителя, по тази причина постоянно прави нещо на инат.
4. Неуправляемото дете, което мъчно може да стои на едно място. Често по този начин се държат децата, които не са подготвени за занятия с избран режим, при които още не са образувани волево внимание и памет. Затова не записвайте детето на учебно заведение по-рано – това води до противоположния резултат.

Децата с висок разсъдък или впечатляващи физически данни също вбесяват и възпитателите, и връстниците си. Най-често обаче децата не стачкуват срещу групата. Те са недоволни от мястото, което им се отрежда измежду връстниците им. Понякога самостоятелният режим е единственият метод такова дете да се държи в групата.

Какво да вършиме:

• Ако детето е с избухлив характер, по-високо и по-яко от връстниците си, увеличете физическите, а не умствените му натоварвания. Наказанието да стои неподвижно в ъгъла единствено утежнява нещата. Запишете го на спорт, а не на британски!

• Възможно е то да желае да се сприятели, само че да не знае по какъв начин. Организирайте взаимна игра и му помогнете да прояви своите най-хубави качества!

• Съобразете двигателния режим и продължителността на заниманията с възрастта му.

• Детето, което трови живота на всички, нормално е зле насочено в обстановката – разберете с кого учи вашето дете, от какви фамилии са съучениците му, къде и по какъв начин прекарват свободното си време.

• Установете дали няма преднамереност и злост към детето ви от страна на педагога. А в случай че провинението на детето е явно, не пристъпвайте към незабавна „ екзекуция “.

• Не описвайте своите отрицателни прекарвания и не пристъпвайте към многословни словоизлияния – до 7-годишна възраст няма изгода от това. От молбата „ Никога повече не прави по този начин! “ детето не може да разбере какъв е казусът и кои са верните дейности. Разкажете и покажете образно по какъв начин би трябвало да се държи човек и му помогнете да види обстановката в профил.

Когато ние споделяме: „ Ако не се държиш добре, ще те санкционира да стоиш в ъгъла целия ден! “, те чуват: „ Искам да изчезнеш, в случай че може даже да умреш, и във всеки случай – да не мърдаш, да не приказваш, да не се оплакваш, да не дишаш… “

ДЕТЕТО ЛЪЖЕ: „ В нашето семейство има откровени и открити връзки, а синът ми пораства като измамник! Как се научи да лъже?! “; „ В учебно заведение споделя, че майка му е кинозвезда, а татко му е космонавт. Просто ме е позор да вървя там! “

Канадски учени са открили, че лъжата в ранна възраст е симптом на висок разсъдък. 20 % от децата на двегодишна възраст „ лъжат “ – те трудничко разграничават действителността и фантазиите. Към четиригодишна възраст количеството на „ лъжльовците “ се удвоява. Те стават по-изобретателни и към този момент знаят по какъв начин да манипулират околните си, с цел да получат нещо. Първенството по „ надхитряне “ се държи от 12-годишните, които към този момент добре са се научили да заобикалят от време на време трудноизпълнимите условия на възрастните.

Така че, в случай че хванете детето си да лъже и да си измисля, не бързайте да слагате присъдата: “Детето ми пораства като измамник! ”

Защо децата лъжат?

• Децата стартират да си измислят, с цел да попълнят психическите дефицити от обич и внимание, да възстановят справедливостта, да се защитят от експанзията и непостижимите условия на възрастните.

• Ако не им доближава обич и се усещат самотни, те си измислят фантастични същества, с които играят и беседват, описват за положителни бащи, които не са ги изоставили, а просто са отпътували по някаква значима работа…

• Понякога лъжат, с цел да влияят на останалите, т.е. за да получат материална или морална полза – да си изпросят нещо, да привлекат вниманието, да оклеветят съседа си по чин, с цел да не си вири доста носа. Те го вършат просто тъй като не знаят други способи за реализиране на задачата си и към момента не могат да се оправят със своите усеща и стремежи.

• В изискванията на строго образование децата лъжат от боязън.

• А от време на време лъжата е артикул само на богатото въображение на детето и умеенето му да се превъплъщава и да имитира.

Как да се оправим с потребността на децата да вкарват в илюзия себе си и другите?

Много постоянно децата не знаят за какво не е хубаво да се лъже. Те знаят, че най-често фантазията и лъжата нямат за цел да навредят. Затова би трябвало да им бъде обяснено, че не е хубаво да се лъже.

Добър метод да се борим с преднамерената неистина е да я разкрием. Важно е детето да разбере, че хората могат да се досетят за лъжата: „ О, по очичките ти познавам, че си намислил нещо! “. Което не значи, че всяка фикция би трябвало да се потиска.

Ако детето е склонно да фантазира безсистемно, добре би било на това увлекателно занятие да се придаде целеустремен темперамент. Нека децата да „ пишат книги “, да „ слагат спектакли “, да „ съчиняват музика “ за всички хора.

ПРАВИ ВСИЧКО НА ИНАТ: „ Изобщо не чува какво му приказвам. Прави всичко напук! Не схваща какво значи „ не може! “; „ Нищо не оказва помощ: пробвах и с положително, и с шамари… като се запъне, мълчи и стиска юмруци… “

Отчаяни вопли на родители, които са стигнали до задънена улица в опитите си да влияят на децата си. И деца, които желаят да кажат нещо със своето инатене и мълчание…

На езика на логиката на психиката такова настойчиво отвращение за „ противоположна връзка “ се назовава „ отбрана “. Става дума за тип опозиция, вътрешна отбрана. И то непробиваема! Защита от какво? От родителската експанзия.

За страдание, една от признатите в обществото правила на другарство е да се оказва психически напън, да се „ атакува “ и да се показва предимство. Когато децата са дребни и родителят изисква самопризнание за своя категоричен престиж, те могат да бъдат сплашени. Но колкото повече порастват, толкоз по-ясно усещат измамата. Истинският престиж (идеалът!) за тях е родителят, който ги обича: прегръща ги, гледа ги в очите, не заповядва, а пита.

Понякога заместваме живите връзки с децата с хрумвания за морал и дълг. Сигурни сме, че най-важното е да отгледаме почтен и високонравствен човек. Но моралът не е доктрина. Нравственост е и това да се съобразяваш с желанията и ползите на детето. Моралното схващане се образува едвам към 9 – 10-годишна възраст. Когато четат морал на едно дете, за него това е все едно му приказват на неясен език.

Когато ние споделяме: „ Искам да пораснеш почтен, добър човек! “, детето чува: „ Нима в този момент съм неприятен човек? Аз съм лоша… “

Много родители мислят, че на децата би трябвало да им се повтаря едно и също, с цел да запомнят свещените истини. Но в реалност обясненията за дълг и чест губят всевъзможен смисъл, тъй като детето ги помни, само че не ги схваща. Заедно с поуките децата стартират да усвояват стандартите и предубежденията и в резултат на това изгубват способността си да преоткриват света.

Децата не реагират на дейните подканяния и заповеди да се държат уместно, в случай че усещат, че претенциите към тях са несправедливи. А родителите в действителност от време на време преувеличават детските прегрешения: един път не си е вдигнало масата, значи е мързеливо, паднало му е копчето – немарливо е! Нито едно дете на света не си къса копчетата нарочно… Децата са подготвени да поправят обстановката, при изискване че им се помогне. Но в случай че вместо помощ слушат от родителите си подробни нравоучения, те нищо не схващат.

А от време на време у детето просто не са построени привички, с цел да извършва настояванията на възрастните. Не всички деца усвояват бързо и тъкмо новата информация. Има такива, които схващат незабавно, и такива, на които би трябвало да им се повтаря търпеливо няколко пъти.

Когато оказваме прекомерно огромен „ напън “ върху децата, съгласно законите на физиката провокираме съвсем автоматизирано противодействие (съпротивлението е съразмерно на натиска).
Ако детето не схваща същността на вашата молба, напъните и натискът надали ще бъдат ефикасни. Не му подхвърляйте заповеди пътем, без да се поинтересувате схваща ли то защо става дума.

Строгите заповеди може да изплашат детето и то даже да изпадне в потрес. Честото повишение на звук не е дейно! Детето може да се „ изключи “ и да изпадне във вцепенение. Това значи само, че вие сте го шокирали повече от всеки различен път.

И не забравяйте: Децата в никакъв случай нищо не вършат напук. Те може просто да не схващат по какъв начин да вършат нещата по-добре. Когато нямате контакт с детето и то реагира на вашите апели несъответстващо, казусът е на първо място ваш.

От книгата на “